facebook

В БАН се проведе Кръгла маса на тема „България – средище на толерантността“

Вторник, 05 Март 2013

tol 0052„България – средище на толерантността“ беше темата на проведената в Българската академия на науките Кръгла маса, посветена на въпросите на толерантността в българското общество.

Форумът се проведе по инициатива на председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров, на г-н Гиньо Ганев –  председател на Сдружението "Конституционализъм и демокрация" и на председателя на Националния съвет на религиозните общности д-р Рупен Крикорян.

С доклади и изказвания по темата за толерантността в Кръглата маса се включиха известни български учени и представители на арменската, руската и еврейската общност в България. Основен акцент в дискусията бяха въпросите свързани с отношението на България и българския народ към съдбата на арменци, руснаци - белогвардейци и евреи, преследвани и подложени на геноцид по време на историческите събития съответно от 1915-1922 г., след 1918 г. и 1940-1944 г.

Събитието, в Големия салон на БАН, беше открито от Негово Преосвещенство Тивериополския епископ Тихон, председател на Църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски". В обръщението си към участниците той определи толерантността като приемане на другия с търпение и подчерта, че българите носим толерантността вътре в нас, в сърцата ни. Епископ Тихон припомни, че първият Едикт за толерантността е издаден именно в София и призова да се надпреварваме един с друг да си оказваме уважение.

В приветствените си думи към присъстващите на форума, председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров заяви: “Като учен аз без колебание мога да декларирам, че ние, учените, зачитаме и уважаваме духовните ценности, традиции и обичаи на всички наши сънародници, без оглед на етническата им и религиозна принадлежност, защото нашето призвание е да водим диалог, да търсим разбирателство в многообразието от мнения, убеждения, възгледи и гледни точки.” 

В словото си акад. Воденичаров постави акцент и върху важни факти в българската история, които по думите му се определят като “български триумф на толерантността” –“Добре известно е, а е и признато, че нашият народ като цяло е проявявал толерантност към свои събратя в много трудни моменти. При големите гонения на арменците между 1915 и 1922 г. близо 22 000 арменци се спасяват в още младата ни тогава държава. След 1918 г. хиляди руснаци от редиците на белогвардейците намират убежище у нас. През Втората световна война България застава зад всички свои еврейски поданици – повече от 48 000. Тези факти с пр аво дават основание да се заговори за български „триумф на толерантността“. За съжаление, България не успява да спре депортацията на други около 11 300 евреи от придадените й по време на войната територии във Вардарска Македония и Егейска Тракия, без те да са част от българката държава. И днес ние сме дълбоко съпричастни към мъката на техните потомци. ” 
ПЪЛЕН ТЕКСТ НА СЛОВОТО НА АКАД. СТЕФАН ВОДЕНИЧАРОВ /

С исторически поглед и факти от българската история в Кръглата маса се включи големият български историк акад. Георги Марков. В доклада си “Толерантност и хуманност в българското общество” той припомни един малко известен и по думите му “недооценен факт”, а именно, че “….По решение на съглашателската Конференция в Сан Ремо от 22 април 1920 година Силите победителки откъсват и включват Западна и Източна Тракия в територията на съюзницата Гърция. Гръцката армия ги завзема и прогонва от тях българското и турското население. Наред със своите прокудени сънародници България приема 23 000 турски бежанци и 3 700 турски войници. И то, когато самата тя е разпокъсана и опустошена след националното крушение в края на Първата световна война и е препълнена с половин милион бежанци от Македония, Тракия и Добруджа.” 
По думите на проф. Марков – “…историята си има своите имена и в славата, и в позора. Тя е такава, каквато се е състояла, а не каквато днес искаме да бъде. Отговорността може да е колективна, но вината винаги е лична. И днес сред нас се срещат герои, които жертват едничкия си живот, за да спасят давещи се деца, но не всеки може да бъде герой. Така е и с народите, сред които нашият народ се е осмелил да защити другите до него не заради очаквана благодарност, а в името на собственото достойнство.”

Темата за толерантността е важна от историческа, актуално - политическа и от гледна точка на бъдещето ни, заяви от трибуната на форума евродепутатът Станимир Илчев. Изключително прецизно, през исторически факти и тяхната проекция днес, г-н Илчев очерта, по думите му, “българският феномен ” за толерантност.

Със свои доклади по темата за толерантността в България в Кръглата маса участваха чл.-кор. Светлана Куюмджиева, проф. Агоп Гарабедян, проф. Гаро Мардиросян, г-жа Соня Бедросян, доц. д-р Румяна Маринова – Христиди, д-р Максим Бенвенисти, доц. д-р Сергей Рожков, проф. Михаил Матвеев, г-н Николай Трейман.

Форумът беше закрит от г-н Гиньо Ганев, който призова за поведение на активната солидарност, а не на пасивно придържане към понятия.

Проведената в БАН Кръгла маса на тема „България – средище на толерантността“ е своеобразно продължение и резултат от подписаната на 05.02.2013 год. Декларация за толерантността между  вероизповеданията и  етносите  в  Република  България.